Genocide Convention in Bulgarian -- Prevent Genocide International

Конвенция за преследване и наказаване на престъплението геноцид

List of parties to the Convention (UN Treaty database), Nations that are NOT party to the Convention (this website)

Приета на 9.12.1948 г. с резолюция 260 A (III) на Общото събрание на ООН.
България ратифицирана с Указ № 300 от 23.06.1950 г.

Договарящите страни,

Като имат предвид декларацията, направена от Общото събрание на Организацията на обединените нации в резолюцията си 96 (I) от 11 декември 1946 година, че геноцидът е престъпление против международното право, против духа и целите на Обединените нации и е осъден от цивилизования свят,

Признавайки, че през всичките периоди на историята геноцидът е причинил огромни загуби на човечеството,

Убедени, че е необходимо международно сътрудничество, за да бъде освободено човечеството от такова отвратително бедствие,

Се споразумяха за следното:

Член 1 Договарящите страни потвърждават, че геноцидът независимо от това, дали е извършен в мирно или във военно време, е престъпление против международното право, което те се задължават да предотвратяват и наказват.

Член 2 В настоящата Конвенция под "геноцид" се разбира всяко едно от следните действия, извършени с цел да се унищожи, отчасти или изцяло, една национална, етническа, расова или религиозна група като такава:

а) убиване на членове на групата;
б) причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членовете на групата;
в) умишлено налагане на групата условия за живот, целящи физическото й унищожаване изцяло или отчасти;
г) мерки за предотвратяване ражданията на групата;
д) насилствено предаване на деца от групата на друга група.

Член 3 Ще бъдат наказуеми следните действия:

а) геноцид;
б) заговор за извършване на геноцид;
в) пряко и публично подстрекателство за извършване на геноцид;
г) опит за извършване на геноцид;
д) съучастие в геноцид.

Член 4 Лица, които са извършили геноцид или което и да е действие, посочено в чл. 3, ще бъдат наказани независимо от това, дали са правителства, държавни служители или частни лица.

Член 5 Договарящите страни се задължават да вземат в съгласие с техните респективни конституции необходимите законодателни мерки за осигуряване изпълнението на разпоредбите на настоящата Конвенция, и специално да предвидят ефикасни наказателни санкции за лицата, виновни за извършването на геноцид или на всяко друго действие, посочено в чл. 3.

Член 6 Лицата, обвинени в геноцид или в което и да е действие, посочено в чл. 3, ще бъдат съдени от компетентния съд на държавата, в територията на която престъплението е било извършено, или от международен наказателен съд, който ще бъде компетентен по отношение на онези страни, които са приели неговата юрисдикция.

Член 7 Геноцидът и другите действия, посочени в чл. 3, няма да се смятат като политически престъпления, що се касае до екстрадицията.
Договарящите страни се задължават в такъв случай да допускат екстрадицията съгласно техните закони и съществуващите договори.

Член 8 Всяка договаряща страна може да сезира компетентните органи на Обединените нации с оглед последните да предприемат в съгласие с Устава на Организацията на обединените нации мерките, които ще смятат подходящи за предотвратяване и преследване на геноцида или на което и да е от другите действия, посочени в член 3.

Член 9 Споровете между договарящите се страни относно тълкуването, прилагането или изпълнението на настоящата Конвенция, включително и онези относно отговорността на една държава по отношение на геноцид или на всяко друго действие, посочено в член 3, ще бъдат отнасяни до Международния съд за правосъдие, по молба на една от страните в спора.

Член 10 Настоящата Конвенция, чийто английски, китайски, испански, френски и руски текст са еднакво автентични, ще носи датата 9 декември 1948 година.

Член 11 Настоящата Конвенция ще бъде открита за подписване до 31 декември 1949 година за всеки член на Организацията на обединените нации и за всяка държава, нечленка на Организацията на Обединените нации, на която Общото събрание е изпратило покана за тази цел.

Настоящата Конвенция подлежи на ратифициране и ратификационните документи ще бъдат депозирани при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

След 1 януари 1950 година всеки член на Организацията на Обединените нации и всяка държава, нечленка на Организацията, която е получила гореспоменатата покана, ще може да се присъедини към настоящата Конвенция.
Документите за присъединяване ще бъдат депозирани при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 12 Всяка договаряща страна ще може по всяко време чрез нотификация, отправена до Генералният секретар на Организацията на обединените нации, да разпростре прилагането на настоящата Конвенция върху всички или която и да е от териториите, за чиито външни отношения тя е отговорна.

Член 13 В деня, в който първите двадесет документа за ратификация или присъединяване бъдат депозирани, Генералният секретар ще състави протокол, като изпрати препис от него до всички държави - членки на Организацията на обединените нации и до държавите - нечленки на Организацията, посочени в член 11.

Настоящата Конвенция ще влезе в сила на 90-ия ден след датата на депозиране на 20-ия документ за ратификация или присъединяване.
Всяка ратификация или присъединяване, извършени на по-късна дата, ще влезе в сила на 90-ия ден след датата на депозиране на документа за ратификация или присъединяване при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 14 Настоящата Конвенция ще бъде валидна в продължение на 10 години от датата на влизането й в сила.

Тя остава в сила през следващите пет години по отношение на онези договарящи страни, които не са я денонсирали най-малко шест месеца преди изтичането на всеки срок.

Денонсирането ще се извърши с писмена нотификация, адресирана до Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 15 Ако вследствие на денонсирания броят на страните по настоящата Конвенция спадне на по-малко от 16, Конвенцията ще престане да бъде в сила от датата, на която последното от тези денонсирания е станало действително.

Член 16 Искане за ревизия на настоящата Конвенция може да бъде направено по всяко време от всяка договаряща страна с писмена нотификация, адресирана до Генералния секретар.

Общото събрание ще реши, ако счете за необходимо, какви мерки трябва да се вземат относно такова искане.

Член 17 Генералният секретар на Организацията на обединените нации ще нотифицира на всички държави - членки на Организацията на обединените нации и на държавите - нечленки на Организацията, посочени в член 1:

а) Подписванията, ратификациите и присъединяванията, извършени в изпълнение на член 11;
б) Нотификациите, получени в изпълнение на член 12;
в) Датата, на която настоящата Конвенция ще влезе в сила в изпълнение на член 13;
г) Прекратяване на Конвенцията в изпълнение на член 15;
д) Нотификациите, получени в изпълнение на член 16.

Член 18 Оригиналът на настоящата Конвенция ще бъде депозиран в архивите на Организацията на обединените нации.
Заверен препис от Конвенцията ще бъде изпратен до всички държави - членки на Организацията на обединените нации и до държавите - нечленки на Организацията, посочени в член 11.

Член 19 Настоящата Конвенция ще бъде регистрирана от Генералния секретар на Организацията на обединените нации в деня на нейното влизане в сила.